Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

==========

Слънчевата светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

==========

Виждаш ли колко е глупаво цялото това магьосничество. Цели двайсет години учиш магията, която довежда голи девици в спалнята ти, а накрая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после.

==========

Не може да бъде! Той е мъртъв! Стража! Убийте го!

==========

Последните думи в живота на мнозина някогашни владетели са били: „Не можеш да ме убиеш, защото имам магическа... Аааргх!“

==========

 Господа, моля ви! - Патрицият поклати глава. - Нека не се бием помежду си. Това, в крайна сметка, е военен съвет.

==========

- Какви студенти, бе? - изръмжа Архиканцлерът.
- Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа като плъховете.

==========

По думи на лорд Дауни "хората си умират за тях" (ментовите шашми). Или май че "от тях". Малко му е нечетлив почеркът.

==========

Общо взето, алхимиците в Анкх-Морпорк успяваха единствено да превръщат златото в по-малко злато.

==========

Съществува само един начин да се опише ефекта на Анкх-Морпоркската миризма върху носа на посетителя и това е аналогията.
Вземете пъстър кариран плат. Поръсете го с конфети. Оставете го с многоцветни мигащи лампички.
Сега вземете хамелеон.
Сложете хамелеона върху плата.
Гледайте внимателно.
Видяхте ли?

==========

- Късмет ми е прякорът, - измънка Ринсуинд, - ама Лош ми е името.

==========

Мажете хляба от страната на маслото!

==========

Разбира се, откраднатите вещи имат глупав недостатък – никога не са на местопрестъплението.

==========

Veni, vermini, vomini - дойдох, натрясках се, издрайфах сеω                                              

Vizi, veneri, vamoozi - посетих, прихванах срамна болест, чупих се.

==========

- О, не... - издиша той. 

- О, ДА - отвърна Смърт.

==========

Ринсуинд си състави представата за някакъв странен субект, който живее в замък от зъби. Беше от онези представи, които се опитваш да забравиш. Безуспешно.

==========

Някакъв човек премиташе стълбите, поне на теория. Всъщност само местеше мърсотията насам-натам, като й даваше възможност да види нови гледки и да срещне нови приятели.

==========

Когато първите изследователи от топлите земи около Кръглото Море пристигнали от мразовитите вътрешни зони, те попълвали белите петна по картите си като хващали най-близкия туземец, сочели му някакъв далечен природен обект, говорейки ясно и високо и записвали това, което им казвал шашардисаният човечец. Така били обезсмъртени в поколения атласи географски чудатости като „Просто Планина“, „Отде Да Знам Бе“ и разбира се „Пръстът Ти Бе Глупак“.

==========

Както обичам да казвам - моркови, за да виждате на тъмно и стриди, за да имате какво да гледате.

==========

— Нали не видя току-що как двама минаха оттук, възседнали метла с главите надолу, като си крещяха и се обиждаха един друг?
Момчето го изгледа спокойно.
— Съвсем не — каза.
Старецът въздъхна с облекчение:
— Слава тебе, господи — каза. — И аз не видях.

==========

Дори си беше съчинила второ име - Кс., което трябваше да означава "особа с много свежарски и вълнуващ инициал".
Не постигна желания ефект. Хората в Ланкър са потискащо устойчиви срещу свежарски начинания. Просто започнаха да я наричат "оная Агнес, дето сама си вика "Пердитаксъ".

==========

Ако баба ми беше жива, щеше направо да умре.

==========

Баба се стресна. Този образец на народни глупости беше толкова възмутителен, че си струваше да го запомни и да го изтърси по подходящ повод.

==========

В Ланкър се раждаха силни и дейни жени. Местните стопани имаха нужда от съпруги, които без да им мигне окото, пребиват до смърт вълк с престилката си, ако им досажда при събирането на дървата.

==========

Всички певци се мразят в червата помежду си, хорът пък презира солистите, вокалистите вкупом ненавиждат оркестъра и всички треперят пред диригента. Сценичните работници от едната страна не си говорят с тези от другата. А танцьорите и без това са си првъртели от диети и глад...

==========

Никой не полудява по-бързо от нормалния човек.

==========

Според народната мъдрост, най-добрият начин да си направите ядене от джуджешките питки, е да ги накиснете в кофа с вода за около седмица, след което можете да изядете кофата.

==========

Мнозина са видели Топакси, Бог на Червената Гъба и са спечелили името шаман.  Някои са видели Скелде, дух на дима и тях наричаме заклинатели. Малцина са имали привилегията да видят Умчерел, душата на гората, те са известни като духоукротители. Но никой не са видели сандък със стотици крака, който да ги гледа без очи, и те са известни като идиоти.

==========

 - Вижте какво, от сирене наистина се печелят пари. А от опера - не. В операта парите се харчат.
 - Но... какво получаваме в замяна?
 - Получавате опера.

==========

 - Аха, спипах ли те! Ти си Призрака!
 - ЗНАЕШ ЛИ, ГРЕШКАТА ТИ Е МНОГО ЗАБАВНА.

==========

Магьосниците нямат в гените си хромозома "дом", който позволява да забележиш мръсните чинии в умивалника преди зародилите се в тях форми на живот да са изобретили колелото.

==========

Гутен ден, голем брато, майне домакине! Троа бири пер нас, порке е мор. Силну зле.

==========

Първична супа - казват, че това е супата, от която е еволюирало всичко живо и ако я оставите да престои достатъчно, в нея определено ще възникне живот.

==========

- Какъв е планът? - попита Ринсуинд.
- Няма такъв - отвърна Уърт.
- Така. Добре - рече Ринсуинд. - Тогава ще ви оставя да си го следвате.

==========

Магьосниците се бяха втрещили в магическия октограм, който си стоеше празен. След известно време кръгът качулати фигури взе да мърмори помежду си.
- Сигурно сме сгрешили някъде.
- Уук.
- Може би Той е излязъл някъде.
- Или е зает…
- Мислиш ли, че можем да се откажем и пак да си легнемω
- КОГО ТОЧНО ЧАКАМЕ?
(...)
Смърт наблюдаваше октограма с учтив интерес.
- Ъ-ъ - каза Ковчежникът. - Всъщност, всъщност, ъ-ъ, Вие би трябвало да сте вътре в него.
- МНОГО ИЗВИНЯВАЙТЕ.
Смърт закрачи достолепно към центъра на стаята и погледна очаквателно Ковчежника.

==========

Oбучението в Университета се опираше предимно на прастария метод да събереш множество млади хора в близост до множество книги с надеждата, че нещо ще прескочи от едното множество в другото. А младите хора съответно се поставяха в близост до кръчмите и пивниците със същата надежда.

==========

- НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.
- Не, сър - каза Морт.
- ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.
- Наистина ли е имало?
- ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.

==========

Ако се вижда от какво е направена чинията, значи порцията е твърде малка.

==========

- Добри така бъдете ако, сливи от компот порция една още искал бих — изрече Ковчежникът. Другите около масата се смълчаха.
- Какво ли иска все пак? — промърмори Ридкъли.

==========

— Виждаш ли я тая ръка, а? Виждаш ли я?
— Виждам я — потвърди нинджата през зъби, за да не се разсмее.
— Хубаво тогаз. — Калеб го ритна с все сила между краката, после стовари дървото върху тила му. — Да ми беше гледал крака, зяпльо!

==========

- На съседния блок ще видиш какво правят с тебе. - самодоволно заяви папагалът. - Ще ти се преобърне кажжгоде-то.
Ринсуинд погледна към блока. Кажжгодето му се преобърна.

==========

— Лягайте на пода и никой няма да пострада!
— Дано живееш в интересни панталони!
— Познайте коя е най-сладката думичка? Дай!!!
— Смърт на почти всички тирани!
— Кво?

 ==========

— Нали си спомняш като летяхме и аз се тревожех да не се ударим в нещо и ти каза, че единственото нещо, в което бихме могли да се ударим на такава височина е облак, натъпкан с камъни?
— Е и?
— Как позна?

==========

Анкх — Морпорк!
Перла сред градовете!
Това не е съвсем точно описание, разбира се не е валчест и не блести — но дори и най-върлите му врагове биха се съгласили, че ако трябва да се оприличи Анкх-Морпорк на нещо, то това би могло да бъде и купчина смет, покрита със заразните изпражнения на умиращо мекотело.

==========

- Я поне да се сврем в Скапан Гъз...
- Какво, какво?!
- Това е най-близкото до нас село.

==========

Тъй като Леонардо се интересуваше от всичко във Вселената едновремено, крайният резултат често беше експериментално устройство за дистанционно изкормване на хора, което скоро се превръщаше в тъкачен стан и накрая свършваше живота си като инструмент за иамерване на специфичната гравитация на сиренето.

==========

Ветинари звучеше като човек, напрягащ се да съзре светлина в края на тунела.

* * *

Патрицият потъна още малко в стола си. В другия край на тунела бушуваше пожар. 

 ==========

Леонардо да Куирм - човек, готов да будува цяла нощ, за да изобрети часовник, който да го събуди на сутринта.

==========

Командният отряд на Анкх - Морпоркската Градска стража. О, богове. Необичайните заподозрени - едно джудже, един човек, който се мисли за джудже и разсъждава като учебник по етика, едно зомби, един трол, аз (Ваймс) и, о, не, един религиозен фанатик.

==========

И тогава Деканът произнесе мантрата, подтиквала научния напредък през вековете: 

 - Я дайте да смесим всичко и да видим какво ще стане.

==========

Това не са правилните факти! Тия са тъпите факти!

==========

Градът беше... ъъъ... беше... абе, как му беше името. Нещо. Жена. Т'ва беше.  Жена.  Бучаща,  древна,  на  цели  векове. Прилъгваше те, караше те, такова  де,  да се влюбиш в нея, а после ти теглеше един ритник в... в... в т'ва де. В т'ва там, устата. Езика. Сливиците. Зъбите. Ето това, точно това тя  ти  го  правеше.  Беше  ъъ...  така де, сещаш се, женско куче. Кученце. Кокошка.  Кучка.  И  после  ти  я  намразваш и... и точно когато а-ха да си помислиш,  че  си  я,  него  де, изкарал от... от... както и да е, та точно тогава  тя  отваря огромното си, бумтящо, скапано сърце за теб, и те сварва непод... непод... непод... тъй-де. Готвен. Ъхъ. Туй-то. Изобщо не знаеш как да  се  оправиш.  Лежиш. И единственото нещо, за което си сигурен, е, че не можеш  да  я  оставиш.  Защото,  защото тя е твоя, единственото нещо, което имаш, та даже и в канавките й...

==========

Последва поголовен тараш с поголовна липса на резултат.

==========

Не искам разни мъртъвци да се разхождат из мойто гробище!

==========

 Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви нажестокост или чрез отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципно решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.

 ==========

Дискът, понеже е плосък, няма истински хоризонт. Разниавантюристично настроени моряци, със странни идеи, породени от твърдедълго взиране в яйца или портокали, скоро научаваха, че причинатадалечните кораби понякога да изглеждат като да изчезват оттатък края насвета беше тази, че те наистина изчезваха оттатък края на света.

==========

Преподавателите на Ринсуинд единодушно бяха заключили, че той е роден магьосник толкова, колкото рибите са родени алпинисти.

==========

... Усещаше, че тъмнината е пълна с невъобразими ужаси - анеприятното на невъобразимите ужаси е, че е твърде лесно да си гивъобразиш...

==========

Ринсуинд си спомни, че бе чувал друидите да използват странни иужасни отрови. Разбира се, често бе чувал, обикновено от същите хора,че мошениците имат близко поставени очи, гръм не удря два пъти на еднои също място и че ако боговете бяха искали човек да лети, щяха да мудадат самолетен билет.

==========

Коен бе чувал за почтеност в боя и отдавна бе решил, че не иска да има нищо общо с това.

==========

Градът посрещаше волните варварски нашественици, но озадачените нападатели някак си винаги откриваха след няколко дена, че вече непритежават собствените си коне.

==========

Сюзън мразеше литературата. Далеч повече й харесваше да прочете някоя хубава книга.